На всички в Бургас е ясно, че в сайта flagman.bg участва в рекета над бизнеса в Бургас. Според някои от нашите източно той дори представлява касичката на ГЕРБ в Бургас, която е използвана за предизборните кампании на кмета на Бургас Димитър Николов. Освен осъдителните присъди които ще ви предоставим по-надолу В статията, Множество граждани са изпращали и сигнали и жалби като Техният брой стига драстичните 10000. Част от тях са в комисията по дискриминация ,другите са в комисията по лични данни ,комисията по журналистическа Етика и СЕМ.
Цяло чудо е ,че още екипите на flagman.bg е част от българската журналистическа гилдия. Учудващо е също бездействието на СЕМ и Комисията по журналистическа Етика. Но като наблюдаваме послушанието на Валери Симеонов, за който за никой не е тайна че стои зад сайта flagman.bg е достатъчно послушен на Бойко Борисов този факт става не толкова учудващ. Бруталната анти-журналистика демонстрирана от сайта flagman.bg е доста грозно представяне на българските медии пред европейската общност. Ние като журналисти се разграничаваме от действията на въпросните лица които работят за този жълт сайт. Долу ви представяме част и цитати от осъдителните присъди срещу Керанка Касабова и сайтът flagman.bg.
Унизителни за личната й самооценка и чувство за чест и достойнство тъжителката счита изнесените пред неограничен кръг читатели, ползващи интернет мрежата следните отправени по нейн адрес квалификации : „голямо перде“, „умрялото куче В.“, твърденията, че била изпълзяла като змия, докопала хубаво място в листата, че неистово се съпротивлява да се изкъпе, мъчейки се да прикрие селския си произход.
https://petarnizamov.com/
Интересно е да се разгледа, как Керанка Касабова се опитва да избегне отговорност , когато клевети хората в хода на делото , по което е осъдена за клевети.
В случая на драскачката и клеветница-Катя Касабова, същата се опитва да избегне отговорността за своите действия, като използва различни оправдания и твърдения пред съдията, че просто е изразявала свое мнение или се е занимавала с "ирония". Тя представя клеветническите си изказвания като лични възгледи, които според нея не са с цел да нанесат вреда или обида, а просто са нейна "право на изразяване". Така Керанка Касабова и флагман се опитва да омаловажи своята роля и да се представи като невинна.
Клеветницата Касабова, също така твърди, че "критиките" ѝ са насочени към публични фигури или бизнеси, като използва аргумента, че общественият интерес изисква по-широко търпение към критика. Тя се опитва да се защити зад принципите на свободата на словото, като твърди, че нейните думи не трябва да бъдат разглеждани като незаконни или злонамерени.
Въпреки това, съдът не приема тези оправдания. Решението подчертава, че дори при публични личности и ситуации, клеветата и обидата остават наказуеми, когато са предназначени да навредят на репутацията и достойнството на засегнатото лице. Съдът счита, че тя не може да се скрие зад претекста на "ирония" или "лично мнение", когато изказванията ѝ са ясно клеветнически и нанасят щети на доброто име на друг човек.
В крайна сметка, съдът признава Катя Керанка Касабова за виновна в разпространяването на неверни и обидни твърдения, които са накърнили репутацията и честта на потърпевшата. Опитите ѝ да се измъкне като невинна не успяват, защото действията ѝ са надминали границите на допустимото и са навредили на друг.
Керанка/Катя Касабова
Отвратително е и крайно жалко, че Катя Касабова, която е над 60 години, и би трябвало да се радва на мъдрост и уважение, избира да се занимава с разпространение на клевети и омраза. Вместо да се възползва от опита, който животът ѝ е дал, за да вдъхновява и да бъде положителен пример за другите, Керанка Касабова се занимава с писане на помия, която не само унищожава доверието в нея като личност, но и уронва репутацията на невинни хора.
При положение че няма възможност да има свои деца, остава въпросът защо Катя Касабова е избрала да разпространява токсичност и клевета, вместо да насочи енергията си към нещо по-ползотворно и значимо. Вместо да бъде ментор или да подкрепя младите поколения, Катя Касабова се занимава с действия, които носят само вреда и разделение. Това поведение е особено тъжно, защото е лишено от всякаква полза и смисъл, а последиците са само унищожителни и разрушителни.
Потърпевшите от нейната корумпирана практика трябва да предприемат няколко важни стъпки, за да се защитят и да поставят отговорната страна на място.
Завеждане на съдебен иск – Първото и най-важно нещо е пострадалите да потърсят правна помощ и да подадат иск срещу клеветите. Възможно е съдът да отсъди в тяхна полза и да задължи виновния да понесе последствията – глоба, обезщетение или публично извинение.
Сигнализиране на отговорните органи – Ако клеветата нарушава закона или представлява злоупотреба, жертвите трябва да се обърнат към институциите, които могат да се намесят, като прокуратурата, етични комисии или съответни надзорни органи, свързани с медиите.
МОТИВИ към присъда №284/17.10.2014 г. по ВНЧХД №272 /2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас
Делото е образувано по жалба на тъжителката В.П. , чрез повереника й, против присъда № 56 от 25.02.2014 г., постановена по НЧХД № 1452/2014 г. от Бургаският районен съд, с която подсъдимата К.Г.К. ***, ****** на интернет сайт „Флагман“ и ***** на същия, е призната за невинна и оправдана по обвиненията, че:
на 30.11.2012г. в гр.Б. е казала публично и чрез интернет мрежата Домейн-име „Бесове.бг“ с адрес гр.Б., унизителни за честта и достойнството на В.Д.П. ЕГН ********** в качеството й на представител на обществеността -народен представител в **-то народно събрание на РБ, при и по повод изпълнение на функцията й изявления: „В.П. , известна в родния си край с куп прегрешения, някои от които престъпления“, „...толкова голямо перде, че не се трогва даже от смъртта на невинен човек...“, „..умрялото куче В. от К.“...“, „..връщането й...откъдето изпълзя...“, „..недоразумението В....“, „...докопа и хубаво място в листата за депутати...“, „...макар и трудно прикриваща селския си произход заради неистовата съпротива да се изкъпе и облече прилично...“, съставляващо престъпление по чл.148, ал.1, т.1,2 и 3, вр. чл.146, ал.1 от НК; и
на същите дата , място и начин, в условията на съвкупност с първото престъпление публично е приписала престъпления на В.Д.П. разпространени по друг начин, в качеството й на представител на обществеността - народен представител в **-то Народно събрание на РБ, а именно: „...смъртта на невинен човек, която причиниха със съпруга й на пътя“ и „ „с голяма в. настана безскруполна покупка на гласове...“, от които са настъпили тежки последици, съставляващо престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 и 2, вр. ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.147, ал.1, пр.2, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Оправдана е и по обвинението да е извършила престъпленията при условията на чл.26, ал.1 от НК.
Отхвърлени изцяло като недоказани са предявените граждански искове за причинени с престъпленията неимуществени вреди и тъжителката е осъдена да заплати на подсъдимата направените от нея по делото съдебно-деловодни разноски.
Недоволна от така постановената присъда останала тъжителката В.П., която я обжалва в срок по реда на въззивното производство пред Окръжен съд-Бургас. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, на което основание се настоява за неговата отмяна и постановяване на нова присъда с която подсъдимата бъде призната за виновна и наказана, а гражданските искове уважени . Застъпва се становището , че същата за постановена при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на фактическите и правни изводи и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на тъжителката.
Доводите за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата са развити пространно в представеното допълнително изложение.
Изразява се позиция, че преценката на доказателствената съвкупност е извършена едностранчиво и изключително в интерес на подсъдимата. Анализът на доказателствата и установените по делото обективни факти е извършен превратно, мотивите са противоречиви и неясни, а правните изводи необосновани и противоречат на закона и обикновената житейска логика.Поради това жалбоподателката счита, че материалния закон не е приложен правилно.
Като необосновани и неправилни се възприемат съображенията на първата инстанция за признаване на подсъдимата за невинна, а именно: отправените изявления не са изречени в присъствието на тъжителката, няма доказателства последната да е прочела статията към момента на публикуването й, употребените изрази не са обидни т.к не съдържат унизителни за честта и достойнството епитети и др.; тези изявления нямат еднозначно унизително значение при употребата им в разговорния език, а освен това ако и да са написани иронично, то според първата инстанция иронията не е факт от значение за квалифициране на извършеното като обществено опасно и наказуемо деяние и от там подлежащ на доказване.
Позицията на тъжителката П. е, че са неприемливи и натоварени с отрицателно значение , при употребата им в ежедневното общуване изразите: „умрялото куче В.”, „толкова голямо перде”, „недоразумението В.”, „изпълзя”, „докопа”, „трудно прикриваща селския си произход заради неистовата съпротива да се изкъпе и облече прилично”, „известна с куп прегрешения, някои от които престъпления”. Освен отрицателна оценка за личността на тъжителката, последната счита, че изявленията са злонамерени и съдържат унизителни за човешкото достойнство изрази.
Надхвърлена е границата на свободата за информиране на обществото и се е стигнало до навлизане в личното пространство на индивида, като е погазено правото му на добро име, чест и достойнство.
Настоява се също, че с изразите „смъртта на невинен човек, която причиниха със съпруга й на пътя „ и „ и с голяма в. настана безскруполна покупка на гласове“ на тъжителката е приписано извършване на престъпление, от което деяние е настъпил вредоносен резултат- уронване на престиж за пострадалата , опетнено е нейното добро име с което се ползва в обществото и това е повлияло в негативен план на обществената оценка на тази личност.
В допълнително постъпилото в канцеларията на въззивната съдебна инстанция изложение от жалбоподателката П. чрез повереника й, на основание чл. 320, ал. 3 от НПК, се поддържат направените алтернативни искания за отмяна постановяване на нова, с признаване на подсъдимата за виновна по всяко от обвиненията и налагане на съответно на деянията наказания , уважаване на гражданските искове в пълен размер и осъждането й да заплати всички разноски по делото.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, редовно призовани, страните се явяват лично.
Жалбата се поддържа от жалбоподателя –частен тъжител и от неговия повереник . Изразява се несъгласие с извършеното от първата инстанция превратно тълкуване на закона и се настоява че същия е неправило приложен от съда, който се е мотивирал с довода, че изричането на обидните изрази носещи унизително отношение към личността на тъжителката не следва да се счита да е осъществено в нейно присъствие по смисъла на закона, което изключвало обективната съставомерност на деянието обида чрез печатно произведение или по друг начин. Несъстоятелни намират и тези за оправдаване на подсъдимата по обвинението за разпространяването на посочените в тъжбата съдържащи се в инкриминираната статия клеветнически твърдения. Не се сочат нови доказателства.
Защитникът на подсъдимата К. пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Изразява своята позиция за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Счита, че събраните доказателства са анализирани обстойно поотделно и взаимовръзка помежду си и направените фактически и правни изводи са правилни и обосновани. Счита, че тъжителя се опитва да наложи свой прочит , като подлага всеки от включените в обвинението изрази на субективен и превратен прочит и правилно съдът не е кредитирал личните субективни възприятия по отношение на всеки от тях. Настоява се, че принципите в практиката на ЕСПЧ намират приложение и особено когато се разглежда журналистическа публикация, според повода и начина на въздействие на целия материал. Набляга се на обществения интерес от информираност и възможността публичните личности да търпят по-голяма критика за действията си , в сравнение с обикновените граждани на страната. Всичко това с оглед специфичната функция на журналистиката да запознава гражданите с изпълнението на поетите от своите избраници в случая ангажименти към цялото общество.
Подсъдимата твърди, че няма негативна лична оценка за тъжителката и не е имала за цел да се вторачва в нейната личност. По отношение на конкретните изрази определя същите като ползвани от нея изразни средства. Присъствието си в съдебната зала възприема като сплашване, без да уточни от какво точно е изплашена.
В дадената й последна дума , подсъдимата К. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
След възобновяване на съдебното следствие , съдът изиска справка от ДСИС и *** и проведен допълнителен разпит на подсъдимата. Страните бяха приканени към постигане на спогодба, но първа подсъдимата категорично заяви, че не желае такава. Така също, че с настоящото дело се чувства преследвана и действията на тъжителката окачествява като насилие спрямво себе си. В хода на проведения разпит, последната на въпросите на съда отговори, че се касае за изразена лична позиция и лично отношение към В.П. като политика,народния представител, председател на общинско ръководство на ПП, член на парламентарна комисия, към финалния акт на последната свързан с подаването на оставка. Статията не отразявала личното й отношение към П. като съпруга, майка и жена. Изразите посочени от тъжителката , цитираща статията, подсъдимата определя като свой журналистически език , ползваните от нея изразни средства. Списвайки въпросния журналистически материал, тя нямала конкретна цел, а вършила работата си, като той бил коментар на акта на подаване на оставка от гъжителката като депутат , на приемането на последната и нейното оповестяване в Народното събрание .
След преценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и в пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият състав на въззивната инстанция на Окръжния съд –гр. Бургас приема за установено следното:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно процесуално допустима за разглеждане.
Първата инстанция е положила необходимите усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на съвкупността от които е направила своите изводи относно фактическата обстановка.
Производството е било образувано по частна тъжба на В.Д.П. ***, с която на К.Г.К. *** са повдигнати две обвинения, за извършени на 30.11.2012г. в гр. Бургас престъпления , а именно : по чл. 148, ал. 1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 146, ал. 1 , вр. чл.26, ал.1 от НК , за това, че на посочените дата и място казала публично и чрез интернет мрежата Домейн-име „Бесове“ BG с адрес гр.Бургас, разпространила следните унизителни за честта и достойнството на В.Д.П. в качеството й на народен представител в ***-то народно събрание на РБ, при и по повод изпълнение на функцията й изрази: „В.П. *** куп прегрешения, някои от които престъпления“, „...толкова голямо перде, че не се трогва даже от смъртта на невинен човек...“, „..умрялото куче В. от К.“...“, „..връщането й...откъдето изпълзя...“, „..недоразумението В....“, „...докопа и хубаво място в листата за депутати...“, „...макар и трудно прикриваща селския си произход заради неистовата съпротива да се изкъпе и облече прилично...“, както и такова по чл. 148, ал. 2, предл.1 и 2, вр. ал.1, т.1,2 и 3, вр. чл. 147, ал. 1, предл.2, вр. чл.23, ал.1 от НК, а именно за това, че при същите време, място и начин, в условията на съвкупност с първото престъпление публично е приписала престъпления на В.П. разпространени по друг начин, в качеството й на народен представител в **-то Народно събрание на РБ, а именно: „...смъртта на невинен човек, която причиниха със съпруга й на пътя“ и „ „с голяма в. настана безскруполна покупка на гласове...“, от които са настъпили тежки последици.
С тъжбата е изразено становището на тъжителката, че след предходни публикации на същия автор, се стигнало до сезиране на ПКБКПРКИ и въпреки неверността на изнесеното , по морални съображения подала оставка. Това именно обстоятелство било използвано от подсъдимата К., която с инкриминираната статия я подложила публично на осмиване и подигравка, чрез публикуваните изобилно употребени неверни, обидни и клеветнически твърдения.
Унизителни за личната й самооценка и чувство за чест и достойнство тъжителката счита изнесените пред неограничен кръг читатели, ползващи интернет мрежата следните отправени по нейн адрес квалификации : „голямо перде“, „умрялото куче В.“, твърденията, че била изпълзяла като змия, докопала хубаво място в листата, че неистово се съпротивлява да се изкъпе, мъчейки се да прикрие селския си произход.
С тях според нея се насажда у читателя, че същата е безхарактерна,без качества и незаслужено заема длъжността в Общинския съвет, че не е достойна и чрез непочтени средства се е добрала до хубаво място в листата за народен представител и на последно място, че личната й хигиена не е добра и не се облича съобразно обществените очаквания, а безвкусно и характерно за жени с леко поведение. С цялата статия подсъдимата като нейн автор кара тъжителката да се срамува, да ограничава контактите си и да живее с комплекси за всичко/ т.е не отговаря на обществените очаквания/ . Тези изявления на подсъдимата са засегнали дълбоко личната й самооценка, злепоставили са я пред близки, приятели и цялата общественост. Освен, че е било пренебрегнато и нарушено конституционно гарантираното право на всеки гражданин на чест, достойнство и добро име, статията е създала и неверни представи у читателите за личността и качествата на тъжителката П., а с това й причинила дълбоки, трайни и тежки болки и душевни страдания, чието възмездяване се иска с тъжбата.
С останалите две неверни твърдения, а именно че „смъртта на невинен човек, която причиниха със съпруга й на пътя „ и „ и с голяма в. настана безскруполна покупка на гласове“ , подсъдимата й приписала престъпления, за които знаела, че не са извършени от П., но целенасочено възбудила обществена укоримост и дори омраза в избирателите й, колегите депутати и недоверие, дори подигравка за облеклото и хигиената.
В резултат на прочетеното за себе си, тъжителката изживяла силен стрес, обърканост, обида, гняв и възмущение, което довело до влошаване на здравословното й състояние, във връзка със статията именно в която била заклеймена, обругана и унизена.
Счита, че действията на подсъдимата са били целенасочени, а именно да навредят на тъжителката, като предизвикат нейното осмиване и подигравка, както и да създадат невярна представя за личността и качествата й .
Със същата са били предявени и приети от съда за съвместно разглеждане граждански искове за причинени неимуществени вреди, както следва: за престъплението клевета - за сумата от 30 000 лева, а за нанесена обида-70 000лв., и двата ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.11.2012г. до окончателното им изплащане;
Безспорно установено по делото и кореспондиращо с изложената в тъжбата на частния тъжител фактическа обстановка е следното: Подсъдимата К.К. е ***, **** и ***** на сайта „Флагман.бг“, , като правоприемник на сайта „Бесове.бг“. На 30.11.2012г. на сайта „Бесове.бг“ е публикувана статия с автор подсъдимата, озаглавен „На управляващата ***** с уважение“. Не се спори и по автентичността на текстовото съдържание на същата, което се потвърждава и от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза. Приложена към нея е и снимка на тъжителката, което не остава място за съмнение относно обсъжданата личност.
От статията има препратка към два отделни видеоматериала, първия от които клип , представляващ компилация между новинарски емисии и интервюта, а втория видеозапис заснет със скрита камера.
Установено посредством разпити на св.М. и К. е, че след като прочела тази статия, тъжителката получила нервен срив, наложило се да проведе съответно лечение. Двете свидетелки също се запознали със съдържанието на въпросната публикация. По мнение на свидетелят П., избухнал скандал в общественото пространство станало причина тъжителката да подаде оставка като общински координатор и народен представител, а също и да се извърши проверка за конфликт на интереси. Същия изразява и лично мнение за качествата на подсъдимата като ***.
Неоспорвано от страните и потвърждаващо се от събраните по делото доказателства е качеството на тъжителката на народен представител към инкриминираната дата, подаденото на 24.07.2013г./ л.122/ заявление от тъжителката П. за прекратяване членството си в ПП ГЕРБ. Видно е също, че във връзка със сигнал от 01.11.12г. и последващ такъв, КПУКИ е взела решение от 18.07.13г. , с което не установява конфликт на интереси по отношение на народния представител В.П. , а именно за това, че същата като лице заемащо публична длъжност не е упражнила властнически правомощия в частен интерес на свързаните с нея лица Д. П. и Н. С..
Както е изложено по- горе, фактическата обстановка е установена по категоричен начин и страните не спорят нито по доказателствата, нито по фактите.
По обвинението в извършване на клевета съдът приема следното:
Съобразно правната доктрина , непосредствен обект на престъпните състави обида и клевета са обществените отношения свързани с честта и достойнството на личността. Основните състави на престъпленията обида и клевета са свързани с умишленото унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на неговото достойнство. Честта се разглежда в два аспекта: като чувство за лично достойнство на човека и като оценка на общността за неговата обществена стойност, които съответстват на двете основни форми-обида и клевета. В първия случай се засяга личностното чувство, а във втория-обществената оценка, която общността дава за честта на лицето.
Предмет на клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно или с него да се приписва извършване на престъпление и да е обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В конкретиката на казуса предмет на обсъждане са употребените от подс. К. изрази „„смъртта на невинен човек, която причиниха със съпруга й на пътя „ и „ и с голяма в. настана безскруполна покупка на гласове“. Безспорно невярно би било твърдението, че тъжителката е съучастник в извършено престъпление по причиняване на смърт другиму. Напълно неподкрепен с никакви доказателства и аргументи би бил и извода, че тъжителката е участвала в извършване на престъпление известно като предизборно купуване на гласове. За първото няма конкретни изложени признаци, като време, място и начин, но става ясно, че се касае за инцидент свързан с управление на МПС, по време на придвижване по автомобилната пътна мрежа . Макар като препратка, отварянето на която допълнително е възможна, но не задължителна стъпка за читателя на въпросната статия, налице е видеоклип включващ няколко откъса от телевизионни предавания , преплетени помежду си, избирателно по преценка на автора на журналистическия материал.От съдържанието на същия става ясно, че причинената смърт на пътя е всъщност резултат от ПТП, с участието на автомобила на сем.П., управляван от съпруга, а не тъжителката. Не следва поради това да се абсолютизира и се поставя акцента върху употребата от автора на множеството число „причиниха“ и се прави генерален извод за целта на израза . Видно е, че обект на критика е отношението на семейството П. към случилото се, а не се твърди катастрофата да е причинена от тъжителката. Макар да е некоректно формулиран употребения израз, то поднесената информация не е като цяло невярна и ясен се явява вложения в нея смисъл. По идентичен начин следва да се възприема и израза „ и с голяма вяра настана безскруполна покупка на гласове“. Играта на думи използвана като похват от автора също не може да бъде криминализирана, тъй като никъде в текста не се споменава именно тъжителката да е участвала в тази търговия на гласове. Освен това , в препратката във видеоматериала от скритата камера действително се съдържат кадри в които се документира изборна търговия с гласове на избиратели и участник в записа споменава името на тъжителката. Не може поради това да се упрекне подсъдимата, че е била недобросъвестна в проверката на изнесената информация , още повече че е поднесена във формата на изразено лично мнение, основано именно на този видеоматериал.
Ето защо съдът намира, че не са налице обективните признаци на престъплението клевета , в цитираните изрази. Това налага потвърждаване на присъдата в частта с която подсъдимата е оправдана да е извършила престъплението клевета , като правилна, законосъобразна и обоснована .
По обвинението в извършване на обида с изразените в писмена форма квалификации, епитети и сравнения, съдържащи се в инкриминираната статия:
Както се посочи , с обидата се засяга самооценката на личността за собствената си значимост.
Обидата се състои в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Тя представлява умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. Представлява външно проявление на непристойно държане, с пряк или косвен умисъл за непосредствено засягане на обидения. Унизителните думи или действия трябва да бъдат възприети от потърпевшия по волята на дееца. Обида може да има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, види обидните действия по телевизията, прочете обидните действия от изпратен до него писмо и др. Такава ще бъде дори ако пострадалия чуе обидните изрази от друго лице, умишлено изпратено от подсъдимия да ги предаде. Обидната информация може да бъде доведена до знанието на пострадалия още и по телефон, чрез радио , печатни произведения и др. Нещо повече, приема се, че е налице присъствена обида и когато обидните изрази се съдържат в книжа, които не са адресирани до обидения, но които трябва да бъдат прочетени от него, според даденото им от виновния предназначение. Така също обида може да се извърши и при лъжесвидетелстване пред съд или друг надлежен орган на власт, ако с употребените изрази се надхвърлят рамките на благоприличието Достатъчно е следователно те да бъдат обективирани по такъв начин, че да достигнат до обидения и това обстоятелство да е съзнавано и целено от дееца, както това е в разглеждания случай.
Обидата се счита като да е извършена в присъствието на пострадалия, щом извършителя я разпространява по начин обективно годен тя да достигне до лицето за което е предназначена. Казано по друг начин, той да създаде всички предпоставки със същата да може да се запознае именно лицето обсъждано във въпросния материал. Подобни публикации излъчвани по радио и телевизия, разпространявани чрез печатни произведения, а в последните две десетилетия и чрез интернет пространството безспорно могат да бъдат начин за нанасяне на обида , стига пострадалия да се е запознал със съдържанието на публикацията. Доказателство, че тъжителката е възприела написаното по нейн адрес е, че същата е потърсила свои близки, с които е споделила този факт, потърсила е съдействие на нотариус ,за изготвяне на констативен акт , удостоверяващ, че към него момент статията е била публикувана , намирала се е на сайта „Бесове.бг“чийто *** и ***** е именно подсъдимата , че няма ограничение за прочитане съдържанието й, както и е извършено неговото разпечатване на хартиен носител. Публикувания материал е бил общодостъпен т.е със съдържанието му са имали възможност да се запознаят неограничен кръг читатели и ползватели на интернет мрежата.
Изпълнителното деяние при обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Престъплението ще бъде довършено с възприемането от засегнатия на обидната проява. С него деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на общоприетите морални норми. При преценката на обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимото отношение към другите членове на обществото. Следва написаните думи да са обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните обществен стандарти са неприлични вулгарни и цинични. Написания текст трябва да е унизителен т.е отнасянето извършено чрез него с пострадалата да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Обидата по своето съдържание представлява една отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. Без значение е дали казаното е истина или не. Обидните думи могат да бъдат казани устно или да бъдат изразени писмено по начин, че да бъдат възприети от пострадалия.Оценката дали употребената дума е обективно обидна съдът прави в контекста на цялата статия, както и на общоприетите в обществото морални норми.
Обидата е умишлено престъпление, като умисълът може да бъде както пряк, така и евентуален. Не е необходимо деецът да е имал специално намерение да унизи честта или достойнството на потърпевшия, а е достатъчно да се установи, че виновният е имал съзнанието, че онова което върши или казва, може да унижи честта или достойнството на лицето, до което се отнася.
Съобразно тази правна доктрина, по отношение изречените с въпросната статия инкриминирани изрази , по първото обвинение за нанесена с тях обида на тъжителката В.П., съдът приема следното:
Престъплението „обида” изисква извършеното да съдържа отрицателна оценка за достойнството на засегнатото лице чрез епитети, квалификации, сравнения, ругатни и др., да е създадена обективно възможност и със съдържанието на съдържащия обидните думи текст да се е запознала лично пострадалата. С публикуване на статията , с което същата се свежда до знанието на всеки желаещ да я прочете читател чрез посещението на интернет сайта управляван от подсъдимата, безспорно е била създадена възможност неограничен кръг от читатели, след които и тъжителката, да се запознаят с неговото съдържание. В този смисъл присъствието на пострадалата при изричането на инкриминираните изрази е налице, щом с публикуването на статията не същата е дадена тази възможност, а в случая и оползотворена т.е статията е била прочетена от нея.
В противоречие с материалния закон и необосновани на доказателствата по делото поради това са доводите на първата инстанция за липса на обективен признак на престъпния състав на обидата поради казването им в отсъствие на пострадалата и при липса на доказателства последната да е прочела непосредствено в момента на публикуването й.
Подлежат на проверка правилността и обосноваността и на останалите изводи на районния съд, а именно че: употребените изрази не са обидни т.к не съдържат унизителни за честта и достойнството епитети, сравнения, определения, квалификации и др., а представляват единствено отрицателна оценка за личността на тъжителката ; дали тези изявления нямат еднозначно унизително значение при употребата им в разговорния език, а само звучат иронично.
На първо място следва да се отбележи, че в преобладаващата част от въпросната статия, тъжителката е посочвана иронично с умалителното и пренебрежително име В., което се употребява или когато се говори за малко дете, каквато тя определено не е, на второ място -между приятели каквито също не са помежду си тъжителката и подсъдимата, и накрая този похват се използва за демонстриране на неуважително отношение към коментираната личност. Общоизвестно е , че желаейки да принизи определена личност, един от похватите е именно чрез използване иронично в умалителна форма на неговото малко име. Безспорно с ироничен тон поднесени, същите са допълнени и от подигравателния и принизяващ личността на жената В.П. умалително „В.“, гарнирано и с квалификацията „недоразумението В.“. В преносен смисъл означава нещо нескопосано, което не съответства на разбиранията . Именно в такъв контекст се употребява и израза „И ти си едно недоразумение!”. На следващо място несвойствено е един човек да се оприличи на недоразумение. Той е личност, с повече положителни или повече отрицателни черти, но никога не може да се определи като нововъзникнал подвид несъществуващ до сега. Използваното умалително име е напълно неуместно, предвид обсъждането на човек с репутация, участващ в политическия живот на страната.В този смисъл отнасянето към тъжителката е унизително и уронва нейното лично достойнство и чест .
Според тълковния речник провинение, простъпка, нарушение са синоними на употребените термини „прегрешение” и „престъпление”, с които авторката посочва, че тъжителката е известна. Заявяването, че пострадалата има такова това реноме сред съгражданите си, уронва собственото чувство на същата за чест и лично достойнство.
Смисълът на употребения израз „перде“ на каквото е оприличена тъжителката е повече от ясен, а именно чрез продължението на изречението, в което се обяснява че поводът за този извод е защото не се трогва от настъпила смърт на друг човек на пътя. Няма съмнение, че в разговорния език този термин се употребява като символ на безочлив, недостоен, непочтен човек. Ето защо подобна квалификация на тъжителката е винаги неприемлива, груба и оскърбителна.
В преносен смисъл ироничния израз „на умряло куче нож да вадя”, означава заканвам се, проявявам мнима смелост, боря се срещу нещо което е престанало да бъде опасно. Независимо от това обаче, квалифицирането на тъжителката като умряло куче в никакъв случай не е обществено приемливо и този израз по отношение на същата е натоварено с отрицателно значение.
На последно място безспорно осмиващ и принизяващ личността на тъжителката е изразът касаещ коментирането на нейната лична хигиена и приличие в обличането „неистово се съпротивлява да се изкъпе и облече прилично.”
Наред с това, с оглед данните за професионалната квалификация на подсъдимата, а именно придобитото от нея педагогическо образование, предполагащо добри познания по психология , същата би следвало да е наясно със силата на въздействието на словото. В този смисъл посоченото от същата основание за използваните изразни средства в своите материали , че това е езикът на улицата и в парламента и само така би могла да бъде разбрана от читателя е несъстоятелно . Недопустима е употребата им , под предлог, че само тези изразни средства са разбираеми за читателя, тъй като това би означавало, че обществото е паднало твърде ниско в морално и ценностно отношение., следователно това твърдение е унизително и обидно за четящите въпросната статия. При избиране на изразните средства и формата на поднасяне на информацията, че депутата В.П. е подала по свое желание оставка като общински координатор на ГЕРБ, тя е могла без съмнение , с оглед дългогодишния и опит като **** , знанията и уменията и в това поприще да избегне язвителните, обидни, непристойни и подигравателни изрази, с които е уронила честта и достойнството на тъжителката. Същите са засегнали дълбоко личната самооценка на последната , сринали са нейното самочувствие, увереност, самоуважение, довело и до физически страдания , които се наложило да бъдат лекувани с медикаменти. Тъжителката е изпитвала чувство на срам от унизителните епитети и сравнения по нейн адрес , поради което се е затворила в себе си и е странила задълго от своите колеги, съграждани, близки и познати.
Говоренето с употребата на подобни груби и оскърбителни думи и изрази по адрес на друг човек от български политици не превръща тези изразни средства в правило за изразяване, модел за подражание и мерило за границите на приемливото общуване между хората. Журналиста е призван не само да информира зрителя и читателя за важни случващи се събития интересуващи обществото , но също и да следи да не се засяга неоправдано гарантираното от конституцията право на всеки човек на лично достойнство.
В преамбюла на Конституцията достойнството на личността е въздигнато във върховен принцип, гарантирано според разпоредбите на чл.4, ал.2 и чл.32, ал.1 от Държавата и всеки има право на защита срещу посегателства, които го накърняват. Достойнството като присъщо на човешката личност, от което произтичат равните и неотменими права на всички членове на човешкото общество, е признато също в Преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека и в международни договори, по които България е страна-Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и Международния пакт за гражданските и политическите права. Наказателната отговорност е една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността. В разпоредбите на чл.39, ал.2 от Конституцията и чл.10, т.2 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, е предвидена възможност за допустимо ограничаване свободата на изразяване на мнение, с цел защита репутацията на другите.
Правото на свободно изразяване на журналистическо мнение също е гарантирано от закона и е признак за зрялост на едно общество , но то не бива също да се абсолютизира и да служи за оправдаване на действия засягащи грубо и безцеремонно , а най-вече безпричинно правото на чест и достойнство на обсъжданата личност. Критиката, която е допустимо да се отправя спрямо публичните личности е в по-голяма степен от тази към обикновения гражданин именно поради високите очаквания към тях . Това не означава обаче, че няма граница и същите могат да бъдат подлагани на унищожителна критика , несвързана с изпълняваните функции произтичащи от заеманата длъжност, пост и т.н . и свързаните с тях морал и етика.
Важно е при преценка за наличие състава на обидата да се разграничи защитата на репутацията на личността и правото на изразяване на мнение. За личността правото й да изразява своето мнение и да го разпространява чрез слово, чрез звук, изображение или друг начин/ чл.39 , ал.1 от Конституцията на РБ/. То е основополагаща ценност на демократичното общество. Съставът на обидата по чл.146 от НК е юридически израз на наказателноправна защита на репутацията на личността, същевременно представлява и ограничение, негов предел.
Следва да се прави разграничение също между мнение и субективни оценки, които касаят интимната сфера на личността и такива, които представляват обществен интерес. Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 от Конституцията, така и с оглед на възприетата структура на чл.39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено. Става дума за един комплекс от интереси, които формират обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Именно информацията от тази сфера е в най-малка степен от обществен интерес, в смисъла който имат предвид и обслужват комуникационните права, така че превръщането й в публично достояние не може да се защити с общите съображения, с които се обосновава ценността на свободата на изразяване на мнение.
Следва да се отбележи също, че епитетите , сравненията и квалификациите дълбоко засягащи личната себеоценка на индивида за себе си като човек, като жена и майка нямат нищо общо в случая с дейността на политика В.П.. Затова са и неоправдани и недопустими от гледна точка на преценката дали е превишена границата на градивната критика или не. Не може да бъде споделено мнението на първата инстанция, че изразите „ известна с куп прегрешения, някои от които престъпления, умряло куче, недоразумението В., от гледна точка на нормалното общуване между хората, не са унизителни за човешкото достойнство. Оскърбително безспорно за една жена е винаги, когато се твърди, че изпитва съпротива да се изкъпе и облече прилично. Няма как обществото да счита за нормално и да приеме в реда на нещата у един човек, жена или мъж да липсват хигиенни навици и да се толерира и счита за неукорително от гледна точка на морала липсата на приличие в обличането му. Затова и подобни изявления, по изразения в статията начин са унизителни за достойнството на човека, именно защото надхвърлят границата на допустимата критика. Коментарите по адрес на тъжителката , видимо не са свързани с политическата и дейност, а представляват откровено безпричинно осмиване на лицето В.П. като жена и гражданин на това общество.
Според доктрината, обидата е нанесена публично, когато обидните думи и изрази писмено формулирани в статията с автор подсъдимата К. са били в случая лично прочетени и възприети от повече от две лица . Видно е от материалите по делото, че освен пострадалата, поне още две лица са се запознали със съдържанието на инкриминираната статия, следователно този квалифициращ признак е налице.
Квалифицирана е обидата също, когато е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин/чл148, ал.1, т.2 от НК/ Разпространяването представлява довеждане до знанието на по-широк кръг хора. Най-често става чрез печатни произведения, чрез аудиовизуални средства за масова информация-радио, телевизия, интернет и др.Ако публикуваните в печата, излъчени по телевизията или разгласени чрез радиото твърдения представляват съзнателно разпространени неверни обстоятелства , журналиста носи отговорност по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.147, ал.1 от НК.
Квалифицирано в случая е престъплението и като извършено по отношение на представител на обществеността, каквото се явява тъжителката, бидейки народен представител , при и по повод на изпълнението на нейната служба, защото наред с личната чест се засяга и престижът на службата.
В конкретиката на казуса, за съставомерността на деянието от субективна страна не е необходимо подсъдимата К. да е целяла да накърни чувството на засегнатата П. за лично достойнство и чест, а само да е могла и да е следвало да предположи, че писмено формулираните и публикувани в интернет пространството думи по адрес на тъжителката са годни да предизвикат именно този резултат.
В съзнанието на дееца в случая са присъствали сведения както относно основните , но и относно наличието на квалифициращите престъплението признаци.Наред с това, липсвали са каквито и да е основания подсъдимата да счита, че тъжителката за която се говори в материала няма да узнае за него, да го прочете и разбере съдържанието и смисъла му.
Високата степен на интелектуално развитие на подсъдимата, образованието и попрището в което се изявява сочат, че същата е разполагала с умствено необходимия капацитет да предвиди ефекта от думите си.
За останалите изрази включени в статията : „откъдето изпълзя”, „докопа и хубаво място в листата за депутати” настоящата съдебна инстанция споделя становището на първостепенния съд, че не съставляват отрицателна оценка на личността на тъжителката и не са проява на непристойно, оскърбително или грубо отнасяне с нея. Основателно е възражението на подсъдимата, че преценката за неприлично отнасяне не следва да се извършва съобразно субективния прочит който прави тъжителката, основан на асоциации само с употребените глаголи и посредством свое собствено попълване на текста, с отсъстващи в него думи.
Неоснователно е настояването на тъжителката за квалифициране на извършеното от подсъдимата с писмено изразените по нейн адрес обидни изрази като продължавано престъпление.
Видно е, че всички инкриминирани изрази са били употребени в един и същ момент на публикуването на статията като едно цяло на интернет сайта поддържан от подсъдимата. Няма никакъв интервал от време между публикуването на единия израз, втория, третия и т.н. Следователно едновременното им излагане за прочит в интернет пространството от всеки желаещ сочи на подчинеността им на една обща цел, да покажат отрицателното мнение на автора за личността на тъжителката П.и я опишат в негативна светлина като незаслужаваща уважение. Следователно не са налице признаците за квалифициране на деянието като продължавано по смисъла на чл.26 от НК.
С гореописаното деяние подсъдимата К.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК, като на 30.11.2012г. в гр. Бургас казала публично и чрез интернет мрежата Домейн-име „Бесове“ BG с адрес гр.Бургас, разпространила следните унизителни за честта и достойнството на В.Д.П. в качеството й на народен представител в ***-то народно събрание на РБ, при и по повод изпълнение на функцията й изрази: „В.П. *** куп прегрешения, някои от които престъпления“, „...толкова голямо перде, че не се трогва даже от смъртта на невинен човек...“, „..умрялото куче В. от К.“...“, „..недоразумението В....“,...макар и трудно прикриваща селския си произход заради неистовата съпротива да се изкъпе и облече прилично...“
Несъставомерни от обективна страна като обидни са другите два израза посочени от частната тъжителка : „откъдето изпълзя”, „докопа и хубаво място в листата за депутати”, в която част на обвинението подсъдимата беше призната за невинна и оправдана.
Поради това, че твърденията сочени в тъжбата нямат клеветнически характер, съдът потвърди присъдата на първата инстанция и в тази й част.
Неприложим при разпространение на обидата чрез печатно произведение или по друг начин, както и на представител на обществеността при и по повод изрълнение на функцията му е института на реторсията. Още повече, че в делото няма данни частния тъжител да е отвърнал и то с обида.
С Присъда в законна сила от 17.01.2003г. по НЧХД№1/2001г. по описа на БРС подсъдимата К.К. е била освободена от наказателна отговорност и на същата на основание чл.78а от НК е наложени две административни наказания глоба от по 700лв., за всяко от извършените на 12.09.00г. четири престъпления, а именно за разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъплени на четири отделни лица .
От писмото от Държавния съдебен изпълнител при БРС става ясно, че по искане на взискателите –пострадалите лица по същото дело , в ДСИС са образувани четири изпълнителни дела по всяко от които са прехвърлени впоследствие на ЧСИ Г.Михалев.
Според справката от 31.07.14г. от ТД на НАП-Бургас спрямо подсъдимата е образувано изпълнително дело №4929/03г. по описа на институцията за принудително събиране на публични задължения установени с изпълнителен лист по цитираното наказателно дело, в общ размер 2800лв. До настоящият момент са погасени само 517.49лв.
От писмото от Държавния съдебен изпълнител при БРС става ясно, че по искане на взискателите –пострадалите лица по същото дело , в ДСИС са образувани четири изпълнителни дела по всяко от които са прехвърлени впоследствие на ЧСИ Г.Михалев. Поради това неприложим се явява института на освобождаване от наказателна отговорност, след като деецът вече веднъж се е възползвал от него .
При определяне на съответното на извършеното наказание, съдът взе предвид ниската обществена опасност на дееца, средната такава на деянието , предвид настъпилите значителни последици-уронването чувството за лично достойнство на личност избрана от суверена да го представлява във върховния олицетворяващ го орган в държавата –народното събрание . По този начин макар пряк обект да са обществените отношения свързани с чувството на пострадалата за лична самооценка, засегнат се явява и авторитета на тази институция към която тя се е числила. Уронен е престижа на народния представител като цяло.Затова настоящия съдебен състав, с оглед от една страна на по-широкия кръг от засегнати обществени отношения, а от друга това че използваните обидни изрази не са до краен предел скандализиращи обществото, счете, че опасността на деянието е в размер към средния за този тип престъпления.
За престъпление по квалифицирания състав на чл.148, ал.1 от НК законодателя е предвидил налагане на две кумулативни наказания - глоба от 3000лв. до 10000лв. и обществено порицание При определяне размера на глобата съдът отчете като смекчаващо обстоятелство добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на подсъдимата , доброто процесуално поведение . Отчитайки дългия изтекъл период от време от административното наказване до извършване на настоящото деяние, в който няма данни за други съществени противоправни прояви извършени от подсъдимата, намери че не следва да отчита същото като отегчаващо вината на същата обстоятелство. Като отегчаващо такова счете броя на изразите с които е нанесена обидата , както и обстоятелството , че и до момента административното наказание глоба наложена и с предходната присъда не е изплатена, въпреки възможностите на подсъдимата за това, с оглед трудовата й ангажираност и липсата на задължение за издръжка на непълнолетни . Затова прие, че следва да определи наказание в посока между минималния и средния размер предвиден за това деяние , при превес на смекчаващите вината на подсъдимата обстоятелства. Като отмери такова в размер на 5000лв., съдът счете, че с неговото налагане ще бъдат постигнати както индивидуалната превенция насочена към поправяне и превъзпитание на осъдената , така и генералната, насочена към въздържане на останалите членове на обществото от подобно поведение , с което се засяга грубо и недопустимо личната самооценка на съответния българските гражданин.
При определяне справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди, съдът намира искът за доказан по основание, но не и по размер. Налице е деяние, вина, вреда и причинна връзка и на осн.чл. 45 от ЗЗД подсъдимата К. следва да възмезди причинените на тъжителката П. вреди. В тежест на гражданския ищец е обаче, да докаже тези вреди по размер. В хода на това производство не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че тази обида се е отразила негативно на пострадалата в такава степен, че да обоснове обезщетение в размер на претендираните 70 000 лева. Видно е от показанията на свидетелите, че непосредствено след като възприела обидните думи, тъжителката се разстроила, изпаднала в депресия и продължително време странила от своите близки, познати и колеги. Изпитвала срам от написаното за нея и от негативните и оскърбителни квалификации и епитети с които е била обрисувана в инкриминираната статия, като човек който не заслужава уважение. Отчитайки заеманата по волята на народа обществена позиция на депутат , с чиста до този момент репутация , уважаван от съгражданите , близките и колегите си , както и конкретно употребените изрази , доколкото са обективно годни да унизят честта и достойнството на всеки човек , съдът приема справедливото обезщетение за неимуществени вреди , съобразено с настъпилите негативни за пострадалата последици би било в размер на 5000лв. Поради това уважи гражданския иск в този размер , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане и го остави без уважение за размера до претендираните 70 000лв.
Като призна подсъдимата К. за виновна, съдът я осъди и да заплати разноските, направени от частната тъжителка по делото в размер на 1912лв. и държавна такса от 200лв. върху уважената част на гражданския иск.
Предвид горното, съдът постанови присъдата си.
#flagman #burgas #burgasnews #burgasinfo #bnt #bnr #novanews #gramofon
