Защо трябваше Асен Йорданов да бие път до Брюксел?
Да почистим професията от благоговение пред властта. Не стига че ни се налага понякога да търпим спонтанните тъпизми на така наречения журналист Асен Йорданов за някакви „негови” разкрития в предаване на Канал 3, но в Брюксел синът на поета мина границата, като заяви, че нито една българска медия не публикувала информацията от Тагесцайтунг за премиера Борисов!По-тъпа лъжа не бях чувала!
Вярно е, че в НТ СКАТ Велизар Енчев също обяви, че медии и сайтове си мълчали и добре че били от СКАТ, та станало ясно какво написали и разследвали немските журналисти за българския премиер!
Откакто има медии, оттогава се лъже поголовно, но напоследък взех да ставам чувствителна към някои от така наречените ми колеги!
Първо: Канал 3 пусна информацията за Тагесцайтунг по едно и също време със сайта „Хроники” – как така Йорданов не забеляза това, след като единствено в Канал3 се появява да отегчава аудиторията с неистовите си усилия да е едновременно Удуърт и Бърнстейн / журналистите, които разкриха аферата Уотъргейт – бел. Л. М. за Асен Йорданов/?
Второ: информацията за Тагесцайтунг бе пусната и в други сайтове, които явно Йорданов не чете, защото ако си правеше труда да ги отваря, щеше да му проличи!
Трето: отдавна е известна проявяващата се циклично творческа немощ на така наречения ми колега Асен Йорданов, който често се захранва от липсата на достоверна информация, с която той да си служи непредубедено.
Това, че някакъв отчаян гражданин му е дал оригинални документи за Иван Миронов прави Асен Йорданов единствено клиент на Прокуратурата, след като водещата на „Неудобните” твърди, че от тази институция са обявили намиращите се в Асен документи за Булгаргеомин за изчезнали!
Водещата на въпросното предаване в Канал 3 повтаря като мантра, че Асен има оригинални документи, което тутакси го поставя в неизгодна, от законова гледна точка позиция. Да не прибавям тук и факта, че тази водеща е завършила право и би следвало да е наясно с НПК…
Пет пари не давам за претоплените манджи, които Асен Йорданов сервира редовно, за да не го забрави публиката. Няма да се изненадам, ако направи разследване и за Жоро Павето, убиецът на жени от епохата на Живков!
Наясно съм и с цената на скритата реклама, която в предаването с Йорданов се прави и на Меглена Кунева, „специалистката”, която навремето са водили до Габон като номенклатурна единица от онази епоха!
Голяма забава бе да слушам как Кунева обяснява, че много се гордее със знанията си, като юрист за концесиите, но като отишла в Габон така и не разбрала какво се случва там и откъде изтичат пари в милиони!
Та с какво се гордееше Кунева? Ако сте разбрали – кажете…
Забавно бе да слушам водещата, която обясняваше, че в интернет прочела еди какво си за Иван Миронов!
Ало-о-о-о, когато Миронов източваше с височайше благоволение държавата и чрез Балканбанк – всички журналя мълчаха коленопреклонно и нямаше интернет, говорим за 1991-1992 година!
Къде беше тогава през 1992 г. Асен Йорданов, къде беше водещата, за да бъде непримирима?
Йорданов, слагам настрани това, че яде пердах, тъй като не те чух да проверяваш кой и защо те би.
Слагам настрани това, че те наградиха с някакъв приз в Лайпциг, редом с карикатуриста на Пророка и афганистанският журналист Саид Якуб Ибрахими, но те съветвам като в онзи стих на Славейков: „Асене, бре, чети!”
През 1992 година аз съобщих, че групировката Тахер е осъдила във Върховния съд във Великобритания Иван Миронов за 27 милиона лири стерлинги! Направих съобщението, защото имах в ръцете си Решението на Върховния съд срещу Миронов!
Тогава всичко що мърда в гилдията скочи срещу мен!
Някои от така наречената журналистическа колегия /Соня Колтуклиева и сие/даже писаха против мен доста злостно!
Други като търкалящото се недоразумение П. А. направиха предаване по темата без да ме поканят, трети, като вездесъщият Коритаров също ме нападнаха и поканиха Андрей Луканов в радиостудио, с надеждата да бъде сравнена с земята!
Само че Луканов попита защо и аз не съм поканена и така сложи кръст на надеждите на Коритаров да ме разфасова!
А истината е, че всичко, изнесено от мен за Балканбанк и Иван Миронов бе истина, в ръцете си имах присъдата от Лондон, която ми изпратиха приятели!
Държавната машина бе зад Миронов и той подаде иск срещу мен за 500 000 лева!
Само че делото така и не тръгна и бе прекратено…
Какво се случи с тази присъда срещу Миронов и изпълнението й – не успях да науча, тъй като един от моите приятели, помогнал ми за набавяне на документите бе „самоубит” в заключената си стая!
В тези неспокойни дни, шефът на БНБ, Тодор Вълчев ме срещна в парламента и ме посъветва: „Люба, за банките, или добро, или нищо!”
Послушах го.
Историята с тази афера е много интересна и е част от книгата ми, подготвена за печат.
Но днес бих задала няколко въпроса на уважаемата колегия:
Защо не напомнихте в Брюксел за взрива във в. Галерия!
Защо не напомнихте за взривената кола на Сашо Диков?
Защо седнахте редом до Любомир Павлов, чийто вестници работят под диктовката на известни медийни магнати?
Какво правехте до Павлов след като той днес, на 8 юни в някакъв записан явно незаконно разговор заявява, че разчита на вътрешния министър Цветан Цветанов?
Колеги, да сте чули журналисти от други държави да ползват Брюксел като Стената на плача?
Колеги, кой от вас, пътувалите до белгийската столица освен Сашо Диков направи предаване за манипулативната журналистика на любимата репортерка на властта, Диляна Гайтанджиева?
Кой от вас я заклейми, че позори професията?
Всички вкупом мълчахте и мълчите!
Да сте чули да развявам някога и някъде факта, че дъщеря ми бе уволнена от едно полуграмотно протеже на Цветан Цветанов, защото ми е дъщеря? А не заради безспорните й качества на компютърен специалист?
Докога ще градим имиджа на управниците, загърбвайки важни за гражданството проблеми?
Без медии – всеки политик е господин Никой.
Без репортажите, интервютата, разговорите в студиата – политиците са Нула! Кръгла и огромна Нула!
Не ние трябва да се съобразяваме с тях, а те са длъжни да се държат прилично с нас – това е азбучната истина за мястото на медиите в обществото!
Колцина от нас държат очите си отворени за това, което вършат политиците ни?
Колцина от нас отритнаха купените от властта или хората на Сорос журналисти?
Та един от тях, с все още мек провинциален акцент и брадичка катинарче, пишеше доноси срещу мен във в. „Демокрация”, за да не ме назначава Енчо Мутафов за завеждащ „Разследвания”! И то при положение, че аз самата обявих, че не искам да ставам началник!
Това „момченце” преписва напоследък на поразия и си издава като свои книги преписани страници от чужд труд!
Това „момченце” се кланяше на Димитър Паница и така се уреди с финансова „независимост”!
Наскоро чух, че недоволствал по несъвършенство на Закона за досиетата, че не вадел досиета на починали граждани с принадлежност към службите!
Убедена съм, че ако Георги Марков се бе надигнал да чуе кой го защитава, щеше пак да се върне в небитието!
Вместо да запретнем ръкави и да наричаме нещата с истинските им имена, мълчим.
Спестяват се неудобните истини на власт имащите – мнозина от нас записват чинно думите им, сричките, паузите, тембъра на гласа – остава да издигнат лозунги за непогрешимостта и нетленността им!
Журналистите правят събитията известни като ги отразяват!
Без медии – няма нито политици, нито власт!
Журналистите правят политиците сияйно популярни, а това вече е срамно!
И нека да се уважаваме, да работим с отворени очи, не само за себе си!
Другото е пошло и не прави чест на професията…
Люба Манолова
Няма коментари:
Публикуване на коментар