Ефектът на бумеранга застигна сайта “Биволъ”

 

Как да купиш гора за… 100 лева и вила… без пари

„В последните месеци и в условията на изпъстрена с компромати предизборна кампания за европарламента, един скандал разтресе из основи политическия елит в България. Всички се вторачиха в имотите на хората от властта, закупени според сценаристите на „Апартаментгейт“ на силно занижени цени.

Заваляха оставка след оставка, отидоха си министри и техни заместници, шефът на КПКОНПИ излезе в отпуск, „отстреляни“ бяха и знакови лица от съдебната власт и прокуратурата - предимно тези, които са си позволили да засегнат интересите на имащи проблеми с правосъдието български олигарси - Цветан Василев, Иво Прокопиев, Огнян Донев.

Фитилът първоначално беше запален от сайта „Свободна Европа“, приютил бивши кадри на Прокопиев, но по команда залпове по темата постоянно бълваха и медиите на задкулисието „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Фрог“ и „Клуб Зет“. Всички се надпреварваха да вадят справки и нотариални актове за сделки на ниски цени, дори дронове на поставилата се в тяхна услуга телевизия бТВ по цял ден услужливо снимаха тераси, сауни и къщи за гости.

Разбира се, цялата кампания беше оправдавана с позицията им на „високоморални“ журналисти, загрижени за това дали се спазват законите и дали чрез придобитите от тях имоти, управляващите не укриват получени незаконни доходи или пък не ощетяват държавния бюджет от спестени данъци.

„Биволъ” - медиен рекет от години

В авангарда на тази имотна какафония неизменно стоеше и сайтът „Биволъ“, списван от Асен Йорданов и Атанас Чобанов, прочули се през годините като „момчета на повикване“, когато чрез компромат трябва да се удари някой неудобен, или пък чрез откровен медиен рекет да се получат пари. Схемата на „Биволъ“ беше разкрита още през 2015г. от кметовете на Поморие и Царево Иван Алексиев и Георги Лапчев, които свидетелстваха, че са били изнудвани от Асен Йорданов и съпругата му Алберта Алкалай, а когато отказали общински пари да отидат в джоба на ПР-агенцията на Алкалай, върху тях се е изляла журналистическа помия от интернет „медията“.

Оказва се, че в разгара на „Апартаментгейт“, само за периода от януари до май тази година, „Биволъ“ е публикувал на страниците се цели 44 материала по темата за „ниските“ цени на властимащите, като под ударите им попадат главният прокурор, шефът на КПКОНПИ, заместникът му, министърът на земеделието, министърът на отбраната, депутати, евродепутати, съдии и прокурори. През цялото време лайтмотивът на „Биволъ“ е, че имотите са купувани на непазарни според тях цени, което освен, че е неморално, означавало и укриване на данъци. Кръгът на „отстреляните“ обаче е точно определен - хора на властта и конкретни, крайно неудобни на задкулисието магистрати.

Разбира се, тъй като междувременно се разбра, че самите сценаристи и изпълнители на „Апартаментгейт“, както и техни любими персони, като например шефът на ВКС Лозан Панов,също са се облажили от „евтините“ имоти, по тази тема олигархичните медии наложиха пълно затъмнение.Така например „Труд“ първи разкри, че двама от авторите на скандала с апартаментите - соросоидите Филип Гунев и Николай Стайков от НПО-то „Антикорупционен фонд“ също са се облажили с мезонети за повече от 600 000 лева, които едва ли съответстват на доходите им. Вилата на съдия № 1 Лозан Панов също стана пословична с цената си от 26 хиляди лева, още повече, че изобщо не се оказа порутена барака, както твърдеше кръгът „Капитал“, а луксозен имот на метри от морския бряг, и то на два етажа.

Съпругата на Панов пък, известна с прозвището „Черния лебед“ и разследвана преди години за хулиганство, на свой ред би всички рекорди по евтиния, защото цената на квадратен метър от 382 евро, постигната от Бети Панова в ултра луксозната сграда на „Артекс“ - „Дипломат“, не бе по силите нито на Цветан Цветанов, нито на Цецка Цачева, платили близо 800 евро на квадрат. В скандално евтините имоти на Панов и на съпругата му обаче, авторите на „Апартаментгейт“ не само че не видяха никакъв проблем, но и нагло проведоха цяла защитна кампания, опитвайки по всякакъв начин да оправдаят любимците си.

Да си купиш гора за… 100 лева

Двойнственият „морал“, оказва се, не е подминал и „журналистите“ от „Биволъ“. Проверка в имотния регистър разкрива цялата прелест на двуличието им, защото докато правят своите „разследвания“ и набеждават кого ли не във всички смъртни грехове, самите те щедро се възползват от възможността да крият данъци и такси, както и незаконни доходи.

На 13 ноември 2015 г. фирма „Бивол“ ООД, представлявана от Асен Йорданов, купува поземлен имот в гр. Малко Търново, местност „Манастирчето“, с площ от 1125 квадратни метра, част от горската територия на страната и с трайно предназначение - „друг вид дървопроизводствена гора“, за сумата от 100 лева. Страните по нотариалния акт, с който „Труд“ разполага, са декларирали изрично пред нотариуса, че това е била действително уговорената цена между страните по сделката.

При положение, че средната цена на декар, и то земеделска земя, през 2015г. в югоизточния район на България е близо 600 лева, а цената на декар горска площ, особено в периода на заменките е стигала и до 8000 лева, става ясно, че декларираното от „Бивол“ ООД пред нотариуса няма как да се покрие с реално платеното на продавача. 100 лева вероятно наистина са платени по тази сделка от Асен Йорданов, но само за бензин за автомобила му, за да се придвижи до Малко Търново.

Причината, за да се изповяда подобна сделка на поне шест пъти по-ниска цена от пазарната, разбира се, е прозаична - както да се спестят такси и данъци, така и да не се налага разходът за фирмата купувач и доходът на продавача, да се обявяват публично.

„Зелено дърво” и… зелен хайвер за НАП

През юни на същата 2015г., „бивол“-ът Асен Йорданов се сдобива и с нови два имота, в село Зелено дърво, община Габрово. Този път имотите са съседни, в регулацията на селото и са предвидени за застрояване.

Покупната цена на първия е 1010 лева, а на втория - 1400 лева, които суми са само с няколко лева над данъчните оценки. Прави впечатление обаче, че и в двата нотариални акта е предвидена солидна неустойка за продавача, ако се окаже, че имотът е обременен с тежести. Освен, че е длъжен да върне на купувача платената официално по нотариалния акт цена, продавачът поема и задължение за неустойка, в общ размер по двете покупки, възлизащ на 23 100 лева. Ситуацията е напълно аналогична с имота на Бети Панова, закупенот „Артекс“, при която сделка също е предвидена огромна неустойка в полза на купувача, и която клауза според експерти разкрива действителната цена“под масата“.

Така излиза, че за двете дворни места в село Зелено дърво, „моралистът“ и добър познавач на „Апартаментгейт“ Асен Йорданов, реално е заплатил не 2410 лева, а точно 25 510 лева. Между впрочем подобна сума, макар да се доближава до реалната,се оказва дори по-ниска от оферти за дворни места в това село, което се рекламира като отстоящо само на 5 километра от курортната местност Узана, в която има ски писта.Нещо повече, в интернет фигурира обява за сходен по квадратура имот с този на Йорданов, за умопомрачителната цена от 160 000 евро.

Разбира се, проблемът тук не е, че Йорданов ще кара ски, нито че е решил да си купи два парцела, а че върху 23 100 лева най-вероятно не са платени нито данъци към НАП, нито местни такси към Община Габрово.Още по-голям естествено е моралният проблем за „Биволъ“, който сайт, докато „мъжествено громи“ злоупотребилите с евтини имоти политици, се оказва, че пазарува гора за 100 лева и вилни места на цени 25 пъти под реалните пазарни.

Атанас Чобанов - рекордьорът. Вила без пари.

Но докато „Бивол“ ООД и Асен Йорданов все пак плащат официално някаква цена за придобиване на имотите си, а Лозан Панов брои „крупната“ сума от 26 000 лева за луксозната си лятна резиденция във Варна, то другият знаков медиен рекетьор - Атанас Чобанов, прочул се и във Франция с измамите си и разследван от френския наказателен съд, е купил през 2001г. масивна жилищна сграда заедно с близо декар и половина дворно място в село Варвара, за …0 лева. Поне тази цифра фигурира в службата по вписванията в гр. Царево, в раздел „материален интерес“ по сделката.

Варвара е известно с един от най-красивите плажове по българското Черноморие, намира се до Ахтопол, в природен парк „Странджа“. Дори и през 2001г. цените на имотите там са значително по-високи от други места на черноморския бряг, заради уникалната природа, чистия въздух и кристално чистите морски води.

Поради каква причина Чобанов е „закупил“ вилата и дворното място за 0 лева, е въпрос, който трябва да намери своя отговор при евентуална проверка, още повече, че именно регионът на Царево е „биволски“, ще се отнася за упражняван натиск и изнудване от Чобанов и Йорданов.

А когато следващият път аплодиращите „имотните разкрития“ на „Биволъ“ прочетат за някой имот на властимащ, придобит на ниска цена, добре е да помолят „честните журналисти“ от този сайт първо да разследват сами себе си. Може пък да се открият и още имоти, съмнително сменили собствеността си в тяхна полза, за смешни пари, както и да лъсне истината за това с каква цел манипулират обществото.

Автор: Вестник Труд

1000 лева миза на месец, за да не те подгони „Биволъ“ с Асен Йорданов-фабриканта на прякори и сигнали.

Източник: В. Монитор. Мизата да не те подгони Бивол. № 158218 

Асен Йорданов и Чобанов. "Бойци" за правда и истина. 

1000 лева миза на месец, за да не те подгони „Биволъ“

Асен Йорданов и половинката му вземат такса „спокойствие“ от морските кметове

1000 лева на месец. Такава е мизата, вземана от семейството на собственика на „Биволъ“ Асен Йорданов от кметовете по морето. Това показаха данни, получени от Агенция Монитор по Закона за достъп до обществена информация.

На хартия сумата се води „заплащане за имиджови услуги“, предоставяни на общините по крайбрежието от пиар агенцията „Имидж адвъртайзинг“ на половинката на Йорданов – Алберта Алкалай.

На практика обаче е такса „спокойствие“ -

кметовете, които не се съгласят да сключат договор с нужната бухалка на семейството „Имидж адвъртайзинг“ на Алкалай, биват подгонени от сайта на мъжа й - „Биволъ“. Играещ ролята на тежката бухалка.

За рекетьорската схема, на която биха завидели дори мутрите от най-агресивната част от Прехода, разкри през 2015 г. кметът на Поморие Иван Алексиев. Тогава той обяви в интервю за Агенция Монитор, че е бил подложен на канонада от очернящи статии от страна на т.нар. сайт за разследваща журналистика, защото е отказал да продължи договора с „Имидж адвъртайзинг“, сключен от предшественика му на поста. Пак Алексиев първи назова и исканата миза – 1000 лева на месец, или общо 12 000 на година.

Оказва се, че това е устойчива тарифа по договорите, сключвани с различните общини по морето от „Имидж адвъртайзинг“. Такива освен с Поморие във времената преди Алексиев да застъпи на кметския пост

фирмата е имала и с още две общини от Бургаско

където се вихри фамилията на Йорданов, показват справките, получени от екипа ни.

От тях е видно, че община Приморско е сключила договор за имиджови услуги с дружеството на Алберта Алкалай през 2012 г., като към него е подписан и анекс за 2013 г. Стойността на контракта е 12 000 лева за една календарна година, пишат в отговора си до изданието ни от администрацията на кметството. От там посочват също, че не са имали и в момента нямат сключени договори с „Биволъ“. Въпреки това в сайта, представящ се за медия за разследваща журналистика, са пускани имиджови дописки за програми на общината, показва проверката в интернет страницата. Първата такава е именно от 2012 г. - когато е сключен и пиарският контракт, и е със заглавие „С европари изграждат спортна зона в училището на Приморско“. Материалът е за проект по програма „Трансгранично сътрудничество“ и в него няма и грам журналистика, камо ли разследваща.

Той е в изцяло пиар дух

и с него явно Асен Йорданов подпомага половинката си Алкалай да изпълнява имиджовите си функции.

Още по-любопитно е положението в Несебър – другата община, с която фамилията има договорни отношения. Според отговора, даден от общинската администрация, има общо 8 едногодишни договора, сключени между тях и „Имидж адвъртайзинг“. Те са за годините от 2011-а до 2018-а, като освен с фирмата на Алкалай общината е имала и контракт със самия „Биволъ“. Той е бил за 2011 г. За това какви функции е изпълнявал сайтът през въпросната година лесно можем да се ориентираме от архивите му, които изобилстват от дописки за общината с разнообразна тематика – от „Булчинска рокля на 62 години реставрира несебърска дизайнерка“, през „Нов туристически продукт за празника на Несебър“ до „ТВ7 стартира мръсна предизборна кампания в Несебър“. Любопитното е, че като автор на материалите е дадено същото лице, което е пускало и имиджовите дописки за Приморско - жена на име Евгения Джорджева, която не фигурира в екипа на „Биволъ“ и най-вероятно е псевдоним, зад който се крие пиар същността на сайта.

След като лъсна, че Чобанов е свързан с руснака Малофеев

Бунят бунт срещу Темида в

синхрон с банкера беглец

Нова провокация срещу специализираното правосъдие готви укриващият се пета година в Белград банкер беглец Цветан Василев, подсъдим пред Специализирания наказателен съд (СНС). Поводът този път е свързан със задържането на приближения до Василев адвокат Мартин Апостолов и двамата бивши шофьори на фараона - Георги Запрянов и Здравко Босаков, за които има данни, че в последните години са изпълнявали ролята на доверени "куриери", отговарящи за трансфера на парични потоци от България за Сърбия и у нас. На 18 февруари СНС наложи постоянен арест на тримата по обвинение за пране на пари.

Във вторник в 10 часа, когато Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) гледа искането на Апостолов, Запрянов и Босаков за отмяна на наложената им миналата седмица мярка за неотклонение "задържане под стража", приближени до Цветан Василев юристи и бивши шефове в КТБ готвят протест пред съда. 

За заблуда на обществеността малобройният протест, който се подготвя, щял да е под надслов "Срещу ограничаването на адвокатските права". Част от инициаторите и преките участници в сбирката на ул. "Черковна" 90 във вторник, където се намира АСНС, както и самият Цветан Василев в последните часове активно пропагандират в социалните мрежи стари публикации, свързани с предходни атаки срещу специализираното правосъдие от страна на ръководения от Лозан Панов Върховен касационен съд.

Част от хората, застанали зад поредната гавра на Василев с българското правосъдие, пък е не кой да е, а журналист именно от „Биволъ“ - Димитър Стоянов. Самият протест идва само ден след като „Монитор“ разкри, че Чобанов е свързан с руския ментор на банкера беглец Контантин Малофеев. „Православният олигарх“ е диригент на кремълската пропаганда зад граница, за която работи жената на Чобанов – Мария Онучко.

Асен Йорданов. Още един "колега" на Касабови.

Защо трябваше Асен Йорданов да бие път до Брюксел?

Да почистим професията от благоговение пред властта. Не стига че ни се налага понякога да търпим спонтанните тъпизми на така наречения журналист Асен Йорданов за някакви „негови” разкрития в предаване на Канал 3, но в Брюксел синът на поета мина границата, като заяви, че нито една българска медия не публикувала информацията от Тагесцайтунг за премиера Борисов!По-тъпа лъжа не бях чувала!

Вярно е, че в НТ СКАТ Велизар Енчев също обяви, че медии и сайтове си мълчали и добре че били от СКАТ, та станало ясно какво написали и разследвали немските журналисти за българския премиер!

Откакто има медии, оттогава се лъже поголовно, но напоследък взех да ставам чувствителна към някои от така наречените ми колеги!

Първо: Канал 3 пусна информацията за Тагесцайтунг по едно и също време със сайта „Хроники” – как така Йорданов не забеляза това, след като единствено в Канал3 се появява да отегчава аудиторията с неистовите си усилия да е едновременно Удуърт и Бърнстейн / журналистите, които разкриха аферата Уотъргейт – бел. Л. М. за Асен Йорданов/?

Второ: информацията за Тагесцайтунг бе пусната и в други сайтове, които явно Йорданов не чете, защото ако си правеше труда да ги отваря, щеше да му проличи!

Трето: отдавна е известна проявяващата се циклично творческа немощ на така наречения ми колега Асен Йорданов, който често се захранва от липсата на достоверна информация, с която той да си служи непредубедено.

Това, че някакъв отчаян гражданин му е дал оригинални документи за Иван Миронов прави Асен Йорданов единствено клиент на Прокуратурата, след като водещата на „Неудобните” твърди, че от тази институция са обявили намиращите се в Асен документи за Булгаргеомин за изчезнали!

Водещата на въпросното предаване в Канал 3 повтаря като мантра, че Асен има оригинални документи, което тутакси го поставя в неизгодна, от законова гледна точка позиция. Да не прибавям тук и факта, че тази водеща е завършила право и би следвало да е наясно с НПК…

Пет пари не давам за претоплените манджи, които Асен Йорданов сервира редовно, за да не го забрави публиката. Няма да се изненадам, ако направи разследване и за Жоро Павето, убиецът на жени от епохата на Живков!

Наясно съм и с цената на скритата реклама, която в предаването с Йорданов се прави и на Меглена Кунева, „специалистката”, която навремето са водили до Габон като номенклатурна единица от онази епоха!

Голяма забава бе да слушам как Кунева обяснява, че много се гордее със знанията си, като юрист за концесиите, но като отишла в Габон така и не разбрала какво се случва там и откъде изтичат пари в милиони!

Та с какво се гордееше Кунева? Ако сте разбрали – кажете…

Забавно бе да слушам водещата, която обясняваше, че в интернет прочела еди какво си за Иван Миронов!

Ало-о-о-о, когато Миронов източваше с височайше благоволение държавата и чрез Балканбанк – всички журналя мълчаха коленопреклонно и нямаше интернет, говорим за 1991-1992 година!

Къде беше тогава през 1992 г. Асен Йорданов, къде беше водещата, за да бъде непримирима?

Йорданов, слагам настрани това, че яде пердах, тъй като не те чух да проверяваш кой и защо те би.

Слагам настрани това, че те наградиха с някакъв приз в Лайпциг, редом с карикатуриста на Пророка и афганистанският журналист Саид Якуб Ибрахими, но те съветвам като в онзи стих на Славейков: „Асене, бре, чети!”

През 1992 година аз съобщих, че групировката Тахер е осъдила във Върховния съд във Великобритания Иван Миронов за 27 милиона лири стерлинги! Направих съобщението, защото имах в ръцете си Решението на Върховния съд срещу Миронов!

Тогава всичко що мърда в гилдията скочи срещу мен!

Някои от така наречената журналистическа колегия /Соня Колтуклиева и сие/даже писаха против мен доста злостно!

Други като търкалящото се недоразумение П. А. направиха предаване по темата без да ме поканят, трети, като вездесъщият Коритаров също ме нападнаха и поканиха Андрей Луканов в радиостудио, с надеждата да бъде сравнена с земята!

Само че Луканов попита защо и аз не съм поканена и така сложи кръст на надеждите на Коритаров да ме разфасова!

А истината е, че всичко, изнесено от мен за Балканбанк и Иван Миронов бе истина, в ръцете си имах присъдата от Лондон, която ми изпратиха приятели!

Държавната машина бе зад Миронов и той подаде иск срещу мен за 500 000 лева!

Само че делото така и не тръгна и бе прекратено…

Какво се случи с тази присъда срещу Миронов и изпълнението й – не успях да науча, тъй като един от моите приятели, помогнал ми за набавяне на документите бе „самоубит” в заключената си стая!

В тези неспокойни дни, шефът на БНБ, Тодор Вълчев ме срещна в парламента и ме посъветва: „Люба, за банките, или добро, или нищо!”

Послушах го.

Историята с тази афера е много интересна и е част от книгата ми, подготвена за печат.

Но днес бих задала няколко въпроса на уважаемата колегия:

Защо не напомнихте в Брюксел за взрива във в. Галерия!

Защо не напомнихте за взривената кола на Сашо Диков?

Защо седнахте редом до Любомир Павлов, чийто вестници работят под диктовката на известни медийни магнати?

Какво правехте до Павлов след като той днес, на 8 юни в някакъв записан явно незаконно разговор заявява, че разчита на вътрешния министър Цветан Цветанов?

Колеги, да сте чули журналисти от други държави да ползват Брюксел като Стената на плача?

Колеги, кой от вас, пътувалите до белгийската столица освен Сашо Диков направи предаване за манипулативната журналистика на любимата репортерка на властта, Диляна Гайтанджиева?

Кой от вас я заклейми, че позори професията?

Всички вкупом мълчахте и мълчите!

Да сте чули да развявам някога и някъде факта, че дъщеря ми бе уволнена от едно полуграмотно протеже на Цветан Цветанов, защото ми е дъщеря? А не заради безспорните й качества на компютърен специалист?

Докога ще градим имиджа на управниците, загърбвайки важни за гражданството проблеми?

Без медии – всеки политик е господин Никой.

Без репортажите, интервютата, разговорите в студиата – политиците са Нула! Кръгла и огромна Нула!

Не ние трябва да се съобразяваме с тях, а те са длъжни да се държат прилично с нас – това е азбучната истина за мястото на медиите в обществото!

Колцина от нас държат очите си отворени за това, което вършат политиците ни?

Колцина от нас отритнаха купените от властта или хората на Сорос журналисти?

Та един от тях, с все още мек провинциален акцент и брадичка катинарче, пишеше доноси срещу мен във в. „Демокрация”, за да не ме назначава Енчо Мутафов за завеждащ „Разследвания”! И то при положение, че аз самата обявих, че не искам да ставам началник!

Това „момченце” преписва напоследък на поразия и си издава като свои книги преписани страници от чужд труд!

Това „момченце” се кланяше на Димитър Паница и така се уреди с финансова „независимост”!

Наскоро чух, че недоволствал по несъвършенство на Закона за досиетата, че не вадел досиета на починали граждани с принадлежност към службите!

Убедена съм, че ако Георги Марков се бе надигнал да чуе кой го защитава, щеше пак да се върне в небитието!

Вместо да запретнем ръкави и да наричаме нещата с истинските им имена, мълчим.

Спестяват се неудобните истини на власт имащите – мнозина от нас записват чинно думите им, сричките, паузите, тембъра на гласа – остава да издигнат лозунги за непогрешимостта и нетленността им!

Журналистите правят събитията известни като ги отразяват!

Без медии – няма нито политици, нито власт!

Журналистите правят политиците сияйно популярни, а това вече е срамно!

И нека да се уважаваме, да работим с отворени очи, не само за себе си!

Другото е пошло и не прави чест на професията…

Люба Манолова