Вчера Керана Касабова отново се хвърли в типичния си стил.
Разкри „страшна нелегална мрежа“ — цели 40 души във Фейсбук група, които смеели да обсъждат мръсотията по улиците, незаконните заведения на плажа и радона в детските градини. Начело — един старшина от фрегатата „Дръзки“, който имал наглостта да коси трева пред блока и да рисува трикольор.
Реакцията беше светкавична: отишли вечерта пред дома му, звънили, снимали жена му, публикували адреса, работното място и го заплашили с прокуратура и ГДБОП. Пълно изброяване на хората, скрийншоти, имена — класическо „разследване“ ала Flagman.
А после дойде най-интересното.
След като хората от групата поискаха право на отговор, Касабова им постави условие: първо да изтрият и модерират „неприятните“ коментари на своите членове. Керана сама изтри всички коментари под собствената си статия, за да не се чете хуленето на хората срещу нея.
Колко удобно, нали?
Същата Касабова, под чиито статии години наред стоят всякакви псувни, заплахи и мръсотии — и никой не ги трие. Същата, която чете „Блажени сте, когато ви хулят и гонят“ с треперещ глас на сцена „Охлюва“, а после цензурира и трие всичко, което не ѝ харесва.
От сергията със зеленчуци и репортажа от едно изречение, през всички политически завъртания (БКП, СДС, Атака, НФСБ) до днес — Керанка Батакчиева е превърнала Flagman в чиста фабрика за черен PR и рекет. Размазва всеки, който не е на линията на Общината, а когато някой посмее да отвърне — веднага трие, цензурира и се прави на жертва.
Коментарите, които успяха да останат, преди да бъдат изтрити, бяха безпощадни:
- „Гербаджийските подлоги Флагман тръгнали да дискредитират хора, които вършат работата, която те би трябвало да вършат.“
- „Флагман удари дъното.“
- „Мръсни копелета направили група за мръсотии.“
Керанке, ти и твоите драскачи не сте журналисти. Вие сте цензори и професионални хейтъри. Искате свобода на словото само за себе си. Когато другите проговорят — веднага триете, поставяте условия и се криете.
С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
И огледалото, което толкова обичате да държите пред другите, вече се обръща към вас. Бавно, но сигурно.
